настоя

настоя̀,

настоя̀вам гл. insist (на on s.th., да on doing s.th., that s.th. should be done), persist (in doing s.th.); enjoin; stand (on), stick out (for); urge, press (o.’s demand); press the point; \настоя да се вземе решение press for a decision to be made; \настоя да се направи нещо insist/urge/enjoin that s.th. (should) be done; \настоя за отговор press for an answer; \настоя за правата си insist on/stand up for o.’s rights; \настоя на искането си press o.’s claim; \настоя на своето insist on having it o.’s own way, hold o.’s own; \настоя някой да направи нещо insist on s.o. doing s.th., insist that s.o. should do s.th.; be insistent with s.o. to do s.th.; \настоя някой да си изпълни обещанието insist that s.o. should keep his promise, nail s.o. down to his promise; \настоя пред някого urge s.o.; \настоя пред някого, че е необходимо да се направи нещо urge on s.o. the necessity of doing s.th.; \настоя твърдо за нещо stand adamant on s.th.; по този въпрос няма защо да се настоява this is not a point to be insisted on; той настоява, че съм имал грешка he will have it that I was mistaken; щом толкова настоявате since you are so insistent/pressing.